fyon (Мария Иванова Фьон)
20 183
26.11.2024 г., 10:14 ч.

Рано 

  Поезия
181 11 12

Все още ми е рано да ти пиша:

под твърде стройни рими те заривам,

през твърде ясни думи те издишам

и не докосвам прежда от коприва.

 

Но ти се появяваш все по тъмно

и в най-незащитените ми стаи.

В ронливите приюти на съня ми,

се връщаш подир края си – безкраен.

 

Разбирам, в мен отдавна си написан,

и то със толкова дълбоки думи,

че в тях се дави всяка моя мисъл

и чак дотам не мога да се гмурна.

 

И ти разбираш – римите светлеят,

напаснати в повърхност твърде гладка.

И даже да е хлъзгаво под нея,

не мога да ти пиша още... татко...

© Мария Иванова Фьон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??