Рано
Все още ми е рано да ти пиша:
под твърде стройни рими те заривам,
през твърде ясни думи те издишам
и не докосвам прежда от коприва.
Но ти се появяваш все по тъмно
и в най-незащитените ми стаи.
В ронливите приюти на съня ми,
се връщаш подир края си – безкраен.
Разбирам, в мен отдавна си написан,
и то със толкова дълбоки думи,
че в тях се дави всяка моя мисъл
и чак дотам не мога да се гмурна.
И ти разбираш – римите светлеят,
напаснати в повърхност твърде гладка.
И даже да е хлъзгаво под нея,
не мога да ти пиша още... татко...
© Мария Иванова Фьон All rights reserved.
