Ранозрейка
Ранозрейка
На пъпа на разголеното лято,
навръх баира, в стръмното ти лозе,
нагазих белоного, и в полата си
навързах - ранозрейка - бяло грозде.
Тръпчиво слънце пипаше зърната
и те растяха - капка подир капка.
Оцъклиха се. Гарваново ято
кълва и дра - чевръсто и за кратко -
изпиха ме! Чух истината плаха,
че гарван гарвану око не вади.
А после цяло село се събраха
да вдигат покрай мен пишман огради.
Градиха ме, поиха ме - пак вързах.
От ден до пладне сладост пак наливам
и докато те чакам да побързаш,
на чучелото в ризата се скривам.
А ти търси ме - на баира лозе!
Когато съм нахранила ятата,
за теб ще пазя вкус на ранно грозде
на пъпа на разголеното лято.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галена Воротинцева Всички права запазени
