17.06.2017 г., 0:25

Рапсодия

1.3K 3 3


Две души смирени,
тъжен танц танцуват.
Срещат погледите удивени
и не спират да танцуват.

 

Хванали се под ръка,
дама с джентълмен.
Облени целите в тъга,
танцуват нощ и ден.

 

Луната нежно ги споглежда,

драго им се любува.

Слънцето смирено се навежда

и леко ги целува.

 

Самотни двамата танцуват

на безкрайната мелодия.

И тъй неспирно те танцуват

на омайната рапсодия.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Белослава Танчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...