17.06.2017 г., 0:25

Рапсодия

1.3K 3 3


Две души смирени,
тъжен танц танцуват.
Срещат погледите удивени
и не спират да танцуват.

 

Хванали се под ръка,
дама с джентълмен.
Облени целите в тъга,
танцуват нощ и ден.

 

Луната нежно ги споглежда,

драго им се любува.

Слънцето смирено се навежда

и леко ги целува.

 

Самотни двамата танцуват

на безкрайната мелодия.

И тъй неспирно те танцуват

на омайната рапсодия.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Белослава Танчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...