Две души смирени,
тъжен танц танцуват.
Срещат погледите удивени
и не спират да танцуват.
Хванали се под ръка,
дама с джентълмен.
Облени целите в тъга,
танцуват нощ и ден.
Луната нежно ги споглежда,
драго им се любува.
Слънцето смирено се навежда
и леко ги целува.
Самотни двамата танцуват
на безкрайната мелодия.
И тъй неспирно те танцуват
на омайната рапсодия.
© Белослава Танчева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
