Две души смирени,
тъжен танц танцуват.
Срещат погледите удивени
и не спират да танцуват.
Хванали се под ръка,
дама с джентълмен.
Облени целите в тъга,
танцуват нощ и ден.
Луната нежно ги споглежда,
драго им се любува.
Слънцето смирено се навежда
и леко ги целува.
Самотни двамата танцуват
на безкрайната мелодия.
И тъй неспирно те танцуват
на омайната рапсодия.
© Белослава Танчева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
