10.04.2020 г., 8:36

Рапсодия в ,,оз,, минор

1.1K 0 0

Не те харесвам

но те обожавам

макар да е клише

признавам:

за мене си прекрасна роза.

Роза смайващо красива,

но ужасяващо бодлива.

 

И участта си заслужавам -

над мен да тегне ежечасно

коварно сладката угроза

от тебе да се възхищавам

докато стигна до психоза.

 

От твоя чар

не мога да се скрия...

От изгрев слънце

все една прогноза -

твойта гибелна магия

за кой ли път ще ме облъчи

с ежедневната си доза.

 

На безразличен да се правя

ще е поза,

реалността е всъщност друга -

аз съм под хипноза.

 

Да те обичам -

това е диагноза..

Ала живот без теб

е суха проза.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Данчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...