Рапсодия в ,,оз,, минор

Не те харесвам

но те обожавам

макар да е клише

признавам:

за мене си прекрасна роза.

Роза смайващо красива,

но ужасяващо бодлива.

И участта си заслужавам -

над мен да тегне ежечасно

коварно сладката угроза

от тебе да се възхищавам

докато стигна до психоза.

От твоя чар

не мога да се скрия...

От изгрев слънце

все една прогноза -

твойта гибелна магия

за кой ли път ще ме облъчи

с ежедневната си доза.

На безразличен да се правя

ще е поза,

реалността е всъщност друга -

аз съм под хипноза.

Да те обичам -

това е диагноза..

Ала живот без теб

е суха проза.