Рапсодия в синьо (Пълнулиние - ІІ)
Луната в резенче от портокал
кълбо от светлина премята.
Зад комини и бензинни пари
градът задавен се прокашля.
Паважът е изтръпнал. И дърветата
подскачат смешни. От шифон
разстила мракът по паветата,
плащеницата си. Обертоново
прокънтяват празнично, предесенно
врабци с тържествени флигорни.
Щурци под грейналите кестени
задълбочено с кастанети тропат.
Лудуват пъстри листопадни ноти
и бъркат често ритъма в синкопа.
Звездите се въртят на обороти
като латерна с барабан разхлопан.
Прибрано гроздето у звезден кош
зърна търкулва кехлибарени.
За лятото последно тази нощ
скимти китарата на барда.
От утре, ах, дъждовносиньото
е цвят на есенно примирие.
И тази нощ съвсем е непростимо
с тебе двамата да я проспим.
Подай ръката си, танцувай румба,
ча-ча-ча, фокстрот, пасо добле.
Слезни в очите ми със цвят на умбра
и не газú червената ми рокля.
http://vbox7.com/play:055a647a&al=1&vid=
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
