3.08.2010 г., 7:37 ч.

Рапсодия в синьо (Пълнулиние - ІІ) 

  Поезия » Друга
640 0 4

Луната в резенче от портокал

кълбо от светлина премята.

Зад комини и бензинни пари

градът задавен се прокашля.

 

Паважът е изтръпнал. И дърветата

подскачат смешни.  От шифон

разстила мракът по паветата,

плащеницата си. Обертоново

 

прокънтяват празнично, предесенно

врабци с  тържествени флигорни.

Щурци под грейналите кестени

задълбочено с кастанети тропат.

 

Лудуват пъстри листопадни ноти

и бъркат често ритъма в синкопа.

Звездите се въртят на обороти

като  латерна с барабан разхлопан.

 

Прибрано гроздето у звезден кош

зърна търкулва кехлибарени.

За лятото последно тази нощ

скимти китарата на барда.

 

От утре, ах, дъждовносиньото

е цвят на есенно примирие.

И тази нощ съвсем е непростимо

с тебе двамата да я проспим.

 

Подай ръката си, танцувай румба,

ча-ча-ча, фокстрот, пасо добле.

Слезни в очите ми със цвят на умбра

и не газú червената ми рокля.


http://vbox7.com/play:055a647a&al=1&vid=

 


© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??