Расте
Където и да ходят, все се връщат
на пълното си място небесата.
И облаците слагат вратовръзки...
Расте навътре тихичко душата.
По гръбчето на циганското време
очите си люлеят планините...
Бакърено е чудото, солено е,
и вятър го опитва от страните ми.
Запарвам чай от мащерка и листи
на диви ягоди, на бор кората...
Парливата отвара ще опита
да скрие светлинката в аромата!
Познай какво остава постоянно?
Доверието мърка като слънце
в ръцете ми и тайно благославя
последните промени като първи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
