Равноденствие
Лятото не иска да си тръгне,
облякло най-топлата си дреха.
Ръси огън в дните си оскъдни,
налива хлад в нощи за утеха.
Прегърнало блестящата си роля
с актриса – красива, надарена –
поднасят чаши с вино да полеят
летен танц в градина позлатена.
Звучи роял, наздравица за сбогом
в последното му театрално действие.
Покланя се, излиза мимоходом.
Хорът пее:
Настъпи есенното равноденствие!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вяра Николова Всички права запазени
