Лятото не иска да си тръгне,
облякло най-топлата си дреха.
Ръси огън в дните си оскъдни,
налива хлад в нощи за утеха.
Прегърнало блестящата си роля
с актриса – красива, надарена –
поднасят чаши с вино да полеят
летен танц в градина позлатена.
Звучи роял, наздравица за сбогом
в последното му театрално действие.
Покланя се, излиза мимоходом.
Хорът пее:
Настъпи есенното равноденствие!
© Вяра Николова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
