19.08.2008 г., 21:25 ч.

Равнодушен свят... 

  Поезия » Философска
848 0 23

*          *          *

 

Какво очаквали са Боговете

сътворили ни от пръст и кал?...

С ореоли няма да засветим...

Грешен е светът ни, цял...

Заченати сме в грях и грешни сме,

вилнеят в нас жестоки бесовЕ,

придаваме сериозен вид, но... смешни сме

и... в миговете търсим часове...

Ний, жалки твари  - слети със земята,

почерпили от нея "плът и кръв",

опитваме... да променим съдбата,

себе си подлагайки за... стръв!...

Раждаме се - търсим съвършенство,

препъвайки се в жизнения път

и не веднъж изпитвали блаженство,

от вяра... за "безсмъртаната си плът"...

Защото щом на прах се върнем

и с земята слеем се отново,

от кал и пръст, ний пак ще се завърнем,

да... плюем своята отрова!...

Кръговрат от мигове нетленни

ще изпълнят земният ни път,

същества, безумни сме - несъвършенни,

от кал и пръст  -  бездушна плът...

Какво очаква ли са Боговете,

та ние сме си... пръст и кал,

храним се от... бесовЕте

от завистта и... чуждата печал...

Всичко се завръща... там...

А който е разбрал - разбрал...

от Хляба само няма по - голям,

другото, е... Пръст и Кал!...

 

Грешни същества...

Във равнодушен свят!...

 

*           *            *

© Валентин Желязков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??