25.07.2014 г., 1:01 ч.

Равносметка 

  Поезия » Философска
356 0 3

Не мога все за чужди грехове да плащам!

Понякога с усмивка, понякога в брой!

На чуждите лъжи, наивно да се хващам!

Научих се да различавам мой от свой!

 

Не искам да ви гледам натъжени

От собствената глупост днес сте разорени!

Приятели ми бяхте скъпи, смели!

Разбирах ви мечтите полетели!

 

Днес  си мисля, как така можах...

Вината е в мене, защото не успях!

Приятелите мои - с думи не залях!

Безмълвна сега измъчвам се в техен грях!

 

Парите ни, в тях трудът, умът е вложен !

А краткият живот оказа се по-сложен!

Аз искам моите приятели добри

Да проумеят - парите си да не залагат в игри!

© Мария Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • /На чуждите лъжи ,наивно да се хващам!
    Научих се да различавам мой от свой!/
    Това е много тъжно проницание,когато човек не може сам да си помогне и Бог не иска да помогне...И когато предаде приятелите си значи предава себе си...Тъжно но истина!Дано да се събудят от този кошмар.Поздрав !!!
  • Приятелите и мечтите
    са безценни,
    затуй усмивки
    ти им подари!
    Хареса ми Равносметката!
  • Мъдри послания!
Предложения
: ??:??