Не трепват клони от тополите,                                                                                      

не свиват птиците гнезда,                                                                                      

не се усмихват вече хората,                                                                                               
а дните стапят се в числа.

Стареят тихо само думите –                                                                                         

като пътеки по речта.                                                                                      

Ненужни вече са албумите –                                                                                        

на памет вехнещи листа.

От мигове живот създаваме.                                                                        

Сърца жадуват радостта.                                                                                           

Небе, земя – кога преставаме                                                                          

да търсим път в безкрайността?