Равносметка
Равносметка
От прах във прах ще се стопят
неправедните мисли.
Не исках да оставя грях,
а исках да е чисто.
В сърцето ми, когато стон
зениците разнищи.
Душата ми ще е бездомна
в настръхналото нищо.
Ако не смогна да простя.
Ако не се намеря.
Ако не вържа всеки страх,
че пътят ми е черен,
че нещо винаги тежи
и в гърлото пресяда.
Ще трябва да оставя стих.
Ще трябва да изстрадам
до болка всеки следващ ден.
За да остана чиста.
За да остане чисто в мен.
Тогава ще съм истинска...
Венцислава Симеонова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венцислава Симеонова Всички права запазени
