Mipasion (Вероника Маринова)
10 1
26.02.2006 г., 23:22 ч.

"Равносметка" 

  Поезия
871 0 2
Аз винаги съм търсила закрила
и сляпо съм се вричала в мечти.
Дори любов да не бях открила
всеки длъжен е напред да продължи.
Аз винаги съм вярвала в съдбата
и искала съм винаги едно-
ако срещнати сме ние от земята,
нека раздели ни тя с добро.
Вярвам,че доброто е нищожно малко
в сравнение със всичките злини....
И питам се:"Това не е ли жалко?"
Как иска ми се да не тръгваш ти......

© Вероника Маринова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • добро е.нужни са му малко само:малко разстояние и някаква прелюдия към втората част
  • Тук куца.. но вярвам че може да се оправи...
Предложения
: ??:??