Feb 26, 2006, 11:22 PM

"Равносметка"

  Poetry
1.1K 0 2
Аз винаги съм търсила закрила
и сляпо съм се вричала в мечти.
Дори любов да не бях открила
всеки длъжен е напред да продължи.
Аз винаги съм вярвала в съдбата
и искала съм винаги едно-
ако срещнати сме ние от земята,
нека раздели ни тя с добро.
Вярвам,че доброто е нищожно малко
в сравнение със всичките злини....
И питам се:"Това не е ли жалко?"
Как иска ми се да не тръгваш ти......

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вероника Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

  • добро е.нужни са му малко само:малко разстояние и някаква прелюдия към втората част
  • Тук куца.. но вярвам че може да се оправи...

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...