Котине (Ива Котине)
16 29
4.08.2021 г., 7:16 ч.  

Равносметка 

  Поезия
396 0 9

Поглеждам се отвътре – бях  щастлива!

В началото...

                              А после – неразбрана...

Но важното е друго –

                                че съм жива,

       че миналото там, зад мен, остана.

 

Днес с прошката се гледаме в очите

и питам просто, без вина и драма –

как да простя на другите, когато

самата аз съм търсила промяна.

 

Защото си измислях правилата,

но си мълчах и нищичко не казвах,

а в себе си таях горчивината

на грешни жестове и думи празни.

 

Но вече знам, че моя отговорност е

да казвам до къде е позволено.

А колкото до другите – безспорно е,

че ролите им са второстепенни.

 

И нямам вече нужда от клишета –

от обвинения, от жертви и виновници.

Като балсам прохладен е утехата –

уроците били са двупосочни.

 

А прошката, която дълго търсих

(да дам ли, да поискам ли, да взема?),

тя търси мен. И само мене иска –

да си простя, че съм несъвършена!

© Ива Котине Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??