Равносметка
Поглеждам се отвътре – бях щастлива!
В началото...
А после – неразбрана...
Но важното е друго –
че съм жива,
че миналото там, зад мен, остана.
Днес с прошката се гледаме в очите
и питам просто, без вина и драма –
как да простя на другите, когато
самата аз съм търсила промяна.
Защото си измислях правилата,
но си мълчах и нищичко не казвах,
а в себе си таях горчивината
на грешни жестове и думи празни.
Но вече знам, че моя отговорност е
да казвам до къде е позволено.
А колкото до другите – безспорно е,
че ролите им са второстепенни.
И нямам вече нужда от клишета –
от обвинения, от жертви и виновници.
Като балсам прохладен е утехата –
уроците били са двупосочни.
А прошката, която дълго търсих
(да дам ли, да поискам ли, да взема?),
тя търси мен. И само мене иска –
да си простя, че съм несъвършена!
© Ива Котине All rights reserved.
