1.08.2007 г., 18:13

Равносметка

1.8K 0 5
Равносметка

Подминах вече своите тридесет години.
И имам всичко, за което някога мечтах!
Семейство, дом и работа практична,
а някак си все чувствам празнота.
Какво ли не опитах от живота.
През радости и скърби какви ли не преминах.
Любови и омрази често срещах,
лъжи... интриги... хиляди... безчет.
Кълняха ми се!
Вричаха се във фалшиви истини!
И аз нали съм си наивница!
Все вярвах!
Че доброто пак ще победи!
Предателства опърлиха гръдта ми!
"Приятели" изпепелиха всичко в мен.
И най-голямата любов в живота срещнах!
Така си мислех!
Измама е била!
Едва не се удавих от толкова горчилки!
Оцелях!
Не знам какво очакваме от днес на сетне!
До вчера се страхувах,
че не остана нищичко от мен!
Но вече знам, че ще остана същата!
Наивна, истинска, обичаща и искрена!
Защото знам, това ми е призванието!
И ще дарявам доброта и топлина!

Пепи

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепи Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Бъди себе си!!!
    Поздрав и прегръдка,мила!
  • Доброто ще победи, Пепи!
    Продължавай да вярваш в това!
    А ти си прекрасна и си остани такава!
    Поздравче от мен!
  • Благодаря ви момичета!
  • Истинско е! Написано с чувства,излязло от сърцето ти....Бих се радвала ако има повече хора като теб...
  • страхотна си мила и много истинска,остани си такава! Бъди себе си до край!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...