Равносметка
В дъжд животът разцъфтява -
сива бисерна и нежна роза...
И опива, и пленява...
С влажна ласка - да, наркоза!
В очите ми танцуват
все по-живи и игриви
и се смеят и ликуват
феи бисерни... и малко сиви!
Теглят хилядите пръсти
Нишки... сивата коприна...
А през нишките... уж гъсти,
пак игличка тънка мина...
Дъжд от погледи проблясва.
И летят в тъмнината...
и даряват ме с ласка...
и целуват и ласкаят...
Появи се суетата!
И пак сред суета и грижи идва ден...
И бледото лице изчезва,
отстъпва място на сърце...
изпълнено с Вяра и Надежда!
сива бисерна и нежна роза...
И опива, и пленява...
С влажна ласка - да, наркоза!
В очите ми танцуват
все по-живи и игриви
и се смеят и ликуват
феи бисерни... и малко сиви!
Теглят хилядите пръсти
Нишки... сивата коприна...
А през нишките... уж гъсти,
пак игличка тънка мина...
Дъжд от погледи проблясва.
И летят в тъмнината...
и даряват ме с ласка...
и целуват и ласкаят...
Появи се суетата!
И пак сред суета и грижи идва ден...
И бледото лице изчезва,
отстъпва място на сърце...
изпълнено с Вяра и Надежда!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дани Всички права запазени
