8.01.2008 г., 14:57 ч.

Равносметка 

  Поезия » Философска
603 0 4
В дъжд животът разцъфтява -
сива бисерна и нежна роза...
И опива, и пленява...
С влажна ласка - да, наркоза!

В очите ми танцуват
все по-живи и игриви
и се смеят и ликуват
феи бисерни... и малко сиви!

Теглят хилядите пръсти
Нишки... сивата коприна...
А през нишките... уж гъсти,
пак игличка тънка мина...

Дъжд от погледи проблясва.
И летят в тъмнината...
и даряват ме с ласка...
и целуват и ласкаят...
Появи се суетата!

И пак сред суета и грижи идва ден...
И бледото лице изчезва,
отстъпва място на сърце...
изпълнено с Вяра и Надежда!

© Дани Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??