Jan 8, 2008, 2:57 PM

Равносметка 

  Poetry » Phylosophy
606 0 4
В дъжд животът разцъфтява -
сива бисерна и нежна роза...
И опива, и пленява...
С влажна ласка - да, наркоза!

В очите ми танцуват
все по-живи и игриви
и се смеят и ликуват
феи бисерни... и малко сиви!

Теглят хилядите пръсти
Нишки... сивата коприна...
А през нишките... уж гъсти,
пак игличка тънка мина...

Дъжд от погледи проблясва.
И летят в тъмнината...
и даряват ме с ласка...
и целуват и ласкаят...
Появи се суетата!

И пак сред суета и грижи идва ден...
И бледото лице изчезва,
отстъпва място на сърце...
изпълнено с Вяра и Надежда!

© Дани All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??