Равносметка
РАВНОСМЕТКА
Годините с мене бавно стареят.
Срутиха се пясъчни замъци.
За кораб с алени платна копнея.
Любовта ме изгаря в пламъци.
С лисича стъпка младост премина -
отнесе крилете със златни пера.
Огъня застина в моята камина,
сред главните проблясва искра.
Всяка нощ събужда ме мрака.
Разгарям искрата с трептяща ръка.
Сърцето инфарктно тик така.
И дните отмерва с точна стрелка.
Как да забравя мечтаните замъци?
Как ще остана без алени платна?
Как да затрупам щастие с камъни?
… На старостта обявявам война!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мимо Николов Всички права запазени
