Равносметка

Poetry

547 0 5

РАВНОСМЕТКА

Годините с мене бавно стареят.

Срутиха се пясъчни замъци.

За кораб с алени платна копнея.

Любовта ме изгаря в пламъци.

С лисича стъпка младост премина -

отнесе крилете със златни пера.

Огъня застина в моята камина,

сред главните проблясва искра.

Всяка нощ събужда ме мрака.

Разгарям искрата с трептяща ръка.

Сърцето инфарктно тик така.

И дните отмерва с точна стрелка.

Как да забравя мечтаните замъци?

Как ще остана без алени платна?

Как да затрупам щастие с камъни?

… На старостта обявявам война!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

tanq_mezeva (Таня Мезева)

Желая ти успех в тази бобра!

2009-05-28T06:52:53+03:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

!
Дръж Живота в плен...

2009-05-28T00:38:07+03:00
viktoar (Виктория Стоянова)

Атакаааааа!!! умиране има оттърване няма..ама не пречи да опитваме

2009-05-27T19:42:27+03:00
ananel (Нелиса)

Успех!!!

2009-05-27T18:45:04+03:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

! Точно така - ВОЙНА!!!

п.п.: Обаче, според мен е: "ОгънЯТ застина в моята камина"; "Всяка нощ събужда ме мракЪТ" и "тиктака".

2009-05-27T17:12:41+03:00