korsar (Мимо Николов)
526 155
May 27, 2009, 4:57 PM

Равносметка 

  Poetry
407 0 5

                   РАВНОСМЕТКА

 

Годините с мене бавно стареят.

Срутиха се пясъчни замъци.

За кораб с алени платна копнея.

Любовта ме изгаря в пламъци.

 

С лисича стъпка младост премина -

отнесе крилете със златни пера.

Огъня застина в моята камина,

сред главните проблясва искра.

 

Всяка нощ събужда ме мрака.

Разгарям искрата с трептяща ръка.

Сърцето инфарктно тик така.

И дните отмерва с точна стрелка.

 

Как да забравя мечтаните замъци?

Как ще остана без алени платна?

Как да затрупам щастие с камъни?

                   … На старостта обявявам война!

 

© Мимо Николов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??