Равносметка в моя ден
Седнах и сам написах си поема,
че в този ден през март се бях родил.
Ще дам на тоя свят, но и ще взема –
дошъл съм, от живота съм попил.
Попих от радостта и от тъгата,
попих от болката и мерзостта,
попих от красотата и мечтата,
попих от щастието, любовта.
И днес се питам всичкото това е,
път извървян, изстрадан, все с отпор.
Вървях и в нищета, и във имане,
и учих се в движение със зор.
А толкоз малко всъщност май ми трябва –
две стаички, усмивка и любов.
Не знам какво ли още ще ме грабва
в моя неосъзнат докрай живот!
12.03.2018, Д.Таков
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
