Равносметки

15.12.2022 г., 7:26 ч.

Поезия

640 2 4

РАВНОСМЕТКИ

... натрупах вече тонове от минало
за своите шейсет и шест лета –
дори забравям с кеф, че ме е имало,
и с обич своя бъден ден чета,

плета си макрамето от надеждици,
че утре ще съм много по-щастлив,
че няма да се гледаме под веждите
с живота си – безкраен нервен срив,

щом слънцето ме плисне на прозореца,
да ми се върнат смислите добри! –
със вярата, че всички светли хорица
ще бъдат мои братя – и сестри,

из стихчетата мои – тъй несведущи,
един печален дървен философ –
отказвам да повярвам, че не сме дошли
за Обич, за Надежди – и Любов,

Не вдигайте жестоките си копия? –
с тях и без тях съм ни жив, ни умрял.
Щом бъдещето мое е утопия,
а миналото – пръст, вода и кал.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.