Равносметки
РАВНОСМЕТКИ
... натрупах вече тонове от минало
за своите шейсет и шест лета –
дори забравям с кеф, че ме е имало,
и с обич своя бъден ден чета,
плета си макрамето от надеждици,
че утре ще съм много по-щастлив,
че няма да се гледаме под веждите
с живота си – безкраен нервен срив,
щом слънцето ме плисне на прозореца,
да ми се върнат смислите добри! –
със вярата, че всички светли хорица
ще бъдат мои братя – и сестри,
из стихчетата мои – тъй несведущи,
един печален дървен философ –
отказвам да повярвам, че не сме дошли
за Обич, за Надежди – и Любов,
Не вдигайте жестоките си копия? –
с тях и без тях съм ни жив, ни умрял.
Щом бъдещето мое е утопия,
а миналото – пръст, вода и кал.
© Валери Станков All rights reserved.
