Усещаш ли как не мога да дишам,
за миг щом не мисля за тебе?
И спомняш ли си, бяхме дом и огнище –
тогава сърцата ни пеeха...
И чуваш ли как бленува небе
песента на мечти окрилени...
... и знаеш ли как жадува морето
водите – от извор донесени?
Не искам да зная, не мога да мисля,
когато с поглед те срещам.
Но искам да знам, желаеш ли силно,
подарък от мен да приемеш...!
Ръцете ми клети не дишат без теб,
а душата ти бавно умира...
... щом бурята спира да буйства навред,
вятър задухва – по-силен!
© Веселин Динчев Всички права запазени