Равновесие
По глухите алеи на Предишното
откривам колко бързо съм живял.
Смалявал съм до седмица годишното -
на прима виста всичко разпилял.
Замаян от бохемските рапсодии,
превръщал съм си нощите във дни.
На бърза лента щраквал епизодите,
и плащал сляпо всякакви цени...
* * *
По стръмната скала на Неживяното
сега докосвам бавно всеки миг.
До капчица изстисквам се във ранното -
посрещам буден нежния светлик.
Секундите събирам в съзерцаване.
Минутите - в молитва за живот.
За жажда търся дълго утоляване.
Подобно охлюв - следвам своя ход...
* * *
Пред точните везни на Невъзможното
избърсвам тихо бликнали сълзи.
Бохемът в мен напомня за безбожното,
а охлювът - че в Бога се пълзи.
И взрян в това безстрастно равновесие -
ще остарея с тихата тъга,
че някак се разминах със Чудесното -
да бъда млад във бавното "сега"...
(Тленен остатък)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ясен Ведрин Всички права запазени
