По глухите алеи на Предишното
откривам колко бързо съм живял.
Смалявал съм до седмица годишното -
на прима виста всичко разпилял.
Замаян от бохемските рапсодии,
превръщал съм си нощите във дни.
На бърза лента щраквал епизодите,
и плащал сляпо всякакви цени...
* * *
По стръмната скала на Неживяното
сега докосвам бавно всеки миг.
До капчица изстисквам се във ранното - ...