Vedrin (Ясен Ведрин)
212 762
5.07.2013 г., 15:55 ч.

Равновесие 

  Поезия » Философска
672 0 11

По глухите алеи на Предишното
откривам колко бързо съм живял.
Смалявал съм до седмица годишното -
на прима виста всичко разпилял.

 

Замаян от бохемските рапсодии,
превръщал съм си нощите във дни.
На бърза лента щраквал епизодите,
и плащал сляпо всякакви цени...

 

* * *
По стръмната скала на Неживяното
сега докосвам бавно всеки миг.
До капчица изстисквам се във ранното -
посрещам буден нежния светлик.

 

Секундите събирам в съзерцаване.
Минутите - в молитва за живот.
За жажда търся дълго утоляване.
Подобно охлюв - следвам своя ход...

 

* * *
Пред точните везни на Невъзможното
избърсвам тихо бликнали сълзи.
Бохемът в мен напомня за безбожното,
а охлювът - че в Бога се пълзи.

 

И взрян в това безстрастно равновесие -
ще остарея с тихата тъга,
че някак се разминах със Чудесното -
да бъда млад във бавното "сега"...

 

(Тленен остатък)

© Ясен Ведрин Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??