Jul 5, 2013, 3:55 PM

Равновесие 

  Poetry » Phylosophy
743 0 11
По глухите алеи на Предишното
откривам колко бързо съм живял.
Смалявал съм до седмица годишното -
на прима виста всичко разпилял.
Замаян от бохемските рапсодии,
превръщал съм си нощите във дни.
На бърза лента щраквал епизодите,
и плащал сляпо всякакви цени...
* * *
По стръмната скала на Неживяното
сега докосвам бавно всеки миг.
До капчица изстисквам се във ранното - ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ясен Ведрин All rights reserved.

Random works
: ??:??