16.03.2020 г., 5:26 ч.

Равновесие до теб 

  Поезия » Любовна, Друга
361 2 2

В сълза от споделени думи

се стапям...

Сълзата има си сърце.

Мъничко, студено,

ледено.

На облак се катери.

В мрачина ни намери.

Има си луна. Тя е жива.

Сълзата е

учтива

и има море

под краката й.

Бягането й е мистериозно

като космос

без граници

и с неясни мотиви.

Ще се появи ли

на ъгълчето на устните

усмивка?

Подлудена отново

е тази сълзичка.

С форма на круша.

Цвят на небе.

Спомен за остров.

Горчива постеля.

Танцува под смисъл

над бездна от думи

и някой безумен

протяга ръка.

Това съм аз,

а ти си ти

и ме обичаш

дори извън същината ми.

Дори когато съм

лоша от сълзи

и смръщвам лице.

Страх те е,

че се ранявам

с тези светкавици,

блеснали в очите ми.

Хващаш ги с ръце,

прозират през кожата ми.

Да съм красива значи

да съм спокойна,

а аз не съм,

но ти ме обичаш.

Бурята има капризи,

но ти ми напомняш,

че нейният вятър

се равнява на

потрепване на кожата,

импулс за прегръщане,

хващане на нещо.

Утихване...

До теб...

© Йоана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • При прочита си представях, че ходя по въже сред небесата и усещах някаква красива и искрена загадъчност, като ме подухваше лек, приятен вятър от различни по усещане емоции. Докато стигнах до финала, който ме усмихна нежно😊
    Поздравявам те и ти благодаря за изживяването🌸🌺💖!
  • Толкова много поезия има тук. Тя не е стегната от корсета на римите, в който истинската поезия се задушава и умира. Превъплъщенията на една сълзичка и нейната одисея са завладяващи, когато са облечени в прекрасни и неочаквани метафори и са толкова образни:

    В сълза от споделени думи
    се стапям...
    Сълзата има си сърце.
    Мъничко, студено,
    ледено.
    На облак се катери.
    В мрачина ни намери.
    Има си луна. Тя е жива.
    Сълзата е
    учтива
    и има море
    под краката й.
    Бягането й е мистериозно
    като космос
    без граници
    и с неясни мотиви.
    Ще се появи ли
    на ъгълчето на устните
    усмивка?
    Подлудена отново
    е тази сълзичка.
    С форма на круша.

    Прелестното заглавие допълва усещането за хепиенд в тази великолепно поднесена поезия!
Предложения
: ??:??