22.01.2013 г., 19:07

Равновесия

839 0 12

Равновесия

 

днес си подхвърлям минутите

от дясната тишина в лявата

и се радвам на светлия миг

чийто дъх след тях ми остава

 

странно-абсурдни понятия

обертонови части от цялото

несъзвучни с думата Истина

ослепяват съзирайки бялото

 

и им търся слънчева песен

и намирам мъгливи акорди-

насъбрали са в зими и есени

и безспорните тетрахорди

 

синкопирам трисричните думи

и съвсем на везна заприличват

с няколко точици перушинесто

ще претеглят и прозаичното

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...