22.01.2013 г., 19:07

Равновесия

842 0 12

Равновесия

 

днес си подхвърлям минутите

от дясната тишина в лявата

и се радвам на светлия миг

чийто дъх след тях ми остава

 

странно-абсурдни понятия

обертонови части от цялото

несъзвучни с думата Истина

ослепяват съзирайки бялото

 

и им търся слънчева песен

и намирам мъгливи акорди-

насъбрали са в зими и есени

и безспорните тетрахорди

 

синкопирам трисричните думи

и съвсем на везна заприличват

с няколко точици перушинесто

ще претеглят и прозаичното

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...