Равновесия
Равновесия
днес си подхвърлям минутите
от дясната тишина в лявата
и се радвам на светлия миг
чийто дъх след тях ми остава
странно-абсурдни понятия
обертонови части от цялото
несъзвучни с думата Истина
ослепяват съзирайки бялото
и им търся слънчева песен
и намирам мъгливи акорди-
насъбрали са в зими и есени
и безспорните тетрахорди
синкопирам трисричните думи
и съвсем на везна заприличват
с няколко точици перушинесто
ще претеглят и прозаичното
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
