Jan 22, 2013, 7:07 PM

Равновесия 

  Poetry » Other
696 0 12

Равновесия

 

днес си подхвърлям минутите

от дясната тишина в лявата

и се радвам на светлия миг

чийто дъх след тях ми остава

 

странно-абсурдни понятия

обертонови части от цялото

несъзвучни с думата Истина

ослепяват съзирайки бялото

 

и им търся слънчева песен

и намирам мъгливи акорди-

насъбрали са в зими и есени

и безспорните тетрахорди

 

синкопирам трисричните думи

и съвсем на везна заприличват

с няколко точици перушинесто

ще претеглят и прозаичното

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • много ми харесва .. имаш най висока оценка от мен.
  • Интересна музикална образност!
  • Браво Лина! Хареса ми.
  • Благодаря, Кадир! Г.О. си остава & Г.О
  • ... !
  • Благодаря Ви за прочита и коментарите:
    Герда, хубавото е във възможността да разговаряме чрез публикациите си. Благодаря ти!
    Септ, вчера дълго се взирах в колажа ти " Здравей, Живот". Аз ти Благодаря!
    Бети, не е игра на думи, но нали знаеш притчата за мъдреците, които подарили на своя владетел пръстен с надпис " и това ще мине" Благодаря ти!
    Ели, Благодаря ти!
    Ласче, трисричните думи, синкопирани, се разбиват на малки песъчинки и плъзгайки се по тетрахордите изчезват. И леко и светло се диша
    !*
  • Впечатляваща образност!
  • През цялото време се опитвах да си го представя като партитура...
    Стряскащо е това, което ми се навърви...
    (освен ако не е игра на думи... )
    Хубав изказ!
  • хубаво!
  • точно
    освен ако не се подхлъзнат по наклонената везна и изпадат
  • Ласче, на тетрахордите им е в природата да са наклонени. Богати са те с повече от един интервал Благодаря ти!*
  • само с перушинките внимавай
    че тетрахорда ако се наклони...
    току виж останал само интервал
Random works
: ??:??