22 янв. 2013 г., 19:07

Равновесия

844 0 12

Равновесия

 

днес си подхвърлям минутите

от дясната тишина в лявата

и се радвам на светлия миг

чийто дъх след тях ми остава

 

странно-абсурдни понятия

обертонови части от цялото

несъзвучни с думата Истина

ослепяват съзирайки бялото

 

и им търся слънчева песен

и намирам мъгливи акорди-

насъбрали са в зими и есени

и безспорните тетрахорди

 

синкопирам трисричните думи

и съвсем на везна заприличват

с няколко точици перушинесто

ще претеглят и прозаичното

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...