22 янв. 2013 г., 19:07

Равновесия

840 0 12

Равновесия

 

днес си подхвърлям минутите

от дясната тишина в лявата

и се радвам на светлия миг

чийто дъх след тях ми остава

 

странно-абсурдни понятия

обертонови части от цялото

несъзвучни с думата Истина

ослепяват съзирайки бялото

 

и им търся слънчева песен

и намирам мъгливи акорди-

насъбрали са в зими и есени

и безспорните тетрахорди

 

синкопирам трисричните думи

и съвсем на везна заприличват

с няколко точици перушинесто

ще претеглят и прозаичното

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...