РАЯТ Е НЯКЪДЕ С ТЕБ
Оцелях в челен удар с торнадо.
И цунами без жалост ме би.
Всичко вече ти взех. И ти дадох.
Не платина и злато в торби.
Иде ден – век без теб ли се мина?
И защо ми е белият ден,
щом керваните с тежка коприна
чезнат нейде без теб и без мен?
По-добре да ме мачка Замбези.
Ниагара връз мен да гърми.
Да се сриват над мене поезии ...