8.02.2012 г., 22:21

Разбих...

538 0 1

Аз все още пазя снимката ти,
пазя спомена за песните ти. 
Аз все още чувствам ръцете ти,
а знам, че си призрак за мен!

Аз разбих огледалото,
разбих сърцето си,
оградих се с плет непроходим.
Разбих огледалото с мечтите си!

Не чувствам вече болка,
не усещам вече и студа,
ти си отиде надалеч,
а аз останах сама с мечтите си!

Все още пазя снимката ти,
пазя спомена за твоите очи...
но разбих и твоите мечти!
Вече не усещам нищо -

                                                 а ти?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маринела Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...