17.11.2011 г., 15:34

Разбих и тази глупава илюзия

847 1 9

Разбих и тази глупава илюзия.

Тежеше ми.

Навсякъде я влачех.

Огромна беше,

пълна с куртоазия.

Душата ми безмилостно затлачи -

с ненужни мисли,

планове

и визии,

които нямат никаква основа…

Какво ли още щеше да измисли,

ако я бях оставила на воля?!

Последна беше.

Имаше и други -

наследство от прочетените книги,

от хилядите филми,

от мечтите,

засаждани у мен

като на нива…

 

Разбих и тази глупава илюзия –

че ето на -

властта ще ми отива…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...