18.07.2024 г., 23:46

Разбира се

387 1 2

Обичам си децата... и техните деца!!!

Защото те са моето, което искам да

оставя на Света... Истинското.

Не търся разбиране, не за това!?

 

Как искам обич да тържествува в Света.

А ние да бъдем диамантът в това.

Тъжно е, че лесно отдаваме не само себе си,

но и чуждо влияние. Лошотия ,врагът съм аз.

 

И ето изчезва магията пак.

За кой ли път преглъщаме своето аз?

Мираж, самота, врява, тъга, сбогом, добрина.

Септичната яма, вони, страхотна... воня!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сърдечно ,Благодаря за коментара и любими,Младене,Приятелю.Благодаря за споделената болка!До нови!
    Благодаря на всички минали през моята страница и прочели мойте мисли!Хубава и светла събота и неделя.
  • Светът отдавна се е превърнал в септична яма.
    Децата са последната ни утеха, че бъдеще все пак ще има.
    Поздравление, Ачо!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...