18 jul 2024, 23:46

Разбира се

  Poesía
395 1 2

Обичам си децата... и техните деца!!!

Защото те са моето, което искам да

оставя на Света... Истинското.

Не търся разбиране, не за това!?

 

Как искам обич да тържествува в Света.

А ние да бъдем диамантът в това.

Тъжно е, че лесно отдаваме не само себе си,

но и чуждо влияние. Лошотия ,врагът съм аз.

 

И ето изчезва магията пак.

За кой ли път преглъщаме своето аз?

Мираж, самота, врява, тъга, сбогом, добрина.

Септичната яма, вони, страхотна... воня!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сърдечно ,Благодаря за коментара и любими,Младене,Приятелю.Благодаря за споделената болка!До нови!
    Благодаря на всички минали през моята страница и прочели мойте мисли!Хубава и светла събота и неделя.
  • Светът отдавна се е превърнал в септична яма.
    Децата са последната ни утеха, че бъдеще все пак ще има.
    Поздравление, Ачо!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...