18 июл. 2024 г., 23:46

Разбира се

392 1 2

Обичам си децата... и техните деца!!!

Защото те са моето, което искам да

оставя на Света... Истинското.

Не търся разбиране, не за това!?

 

Как искам обич да тържествува в Света.

А ние да бъдем диамантът в това.

Тъжно е, че лесно отдаваме не само себе си,

но и чуждо влияние. Лошотия ,врагът съм аз.

 

И ето изчезва магията пак.

За кой ли път преглъщаме своето аз?

Мираж, самота, врява, тъга, сбогом, добрина.

Септичната яма, вони, страхотна... воня!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сърдечно ,Благодаря за коментара и любими,Младене,Приятелю.Благодаря за споделената болка!До нови!
    Благодаря на всички минали през моята страница и прочели мойте мисли!Хубава и светла събота и неделя.
  • Светът отдавна се е превърнал в септична яма.
    Децата са последната ни утеха, че бъдеще все пак ще има.
    Поздравление, Ачо!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...