Обичам си децата... и техните деца!!!
Защото те са моето, което искам да
оставя на Света... Истинското.
Не търся разбиране, не за това!?
Как искам обич да тържествува в Света.
А ние да бъдем диамантът в това.
Тъжно е, че лесно отдаваме не само себе си,
но и чуждо влияние. Лошотия ,врагът съм аз.
И ето изчезва магията пак.
За кой ли път преглъщаме своето аз?
Мираж, самота, врява, тъга, сбогом, добрина.
Септичната яма, вони, страхотна... воня!