Разбирам те!
По стиха на Jane_d(Деси Инджева) – „Неразбрано!”
Застивам, уморен от обвинения,
изречени в поредната лъжа,
подхвърлени зад ъгъла...
съмнения,
без истинност и вярност във това.
Кому е нужно парадиране?
Пиедестал на цар със глинени крака.
Не е ли всичко глътка въздух...
пред умиране?
Или покрито с кървава сълза.
Строшени са крилете от обиди,
заровени дълбоко в пепелта,
а бесове, прокълнати в безверие,
живуркаха в лъжа и суета.
... А нейде раждаше се ВЯРА,
с приятелски подадена ръка,
готова да крепи и да изгаря,
за истината ти, за твойта доброта...
... НАДЕЖДАТА изгряваше след нея,
за по-красиво утре... светлина.
... Със ЛЮБОВТА се думите прераждат,
прошепват я и... литват в тишина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Костов Всички права запазени
