Разбирам те
Земята под краката ми
се оказаха плаващи пясъци...
А как сляпо вярвах ти...
Крилете на общите ни мечти
се оказа, че били сглобени
от гарванови пера... и лъжи.
В любов клетвите свещени -
добре замаскирани насмешки...
Защо? Кажи ми...
Пазиш белези, нали?
Ярки, но невидими...
Тропот от копита на еднорози
бягат вече от съня ти...
Черната действителност ги прокуди
и излекува сляпата вяра...
Любов си знаел що е и ти,
но за по-удобно забравил си...
Няма място за повече болки...
Любовта ти бе отмъщение,
наследство от разочарования бивши...
Разбирам те...
Прощавам ти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Атанасова Всички права запазени
