Разбирам те
Земята под краката ми
се оказаха плаващи пясъци...
А как сляпо вярвах ти...
Крилете на общите ни мечти
се оказа, че били сглобени
от гарванови пера... и лъжи.
В любов клетвите свещени -
добре замаскирани насмешки...
Защо? Кажи ми...
Пазиш белези, нали?
Ярки, но невидими...
Тропот от копита на еднорози
бягат вече от съня ти...
Черната действителност ги прокуди
и излекува сляпата вяра...
Любов си знаел що е и ти,
но за по-удобно забравил си...
Няма място за повече болки...
Любовта ти бе отмъщение,
наследство от разочарования бивши...
Разбирам те...
Прощавам ти!
© Таня Атанасова All rights reserved.
