Разбита Душа
Обичах, мразех и раздирах
ежеминутно своята душа
и плаках, страдах и умирах
без даже и една нейна сълза.
А после беше Огън във главата,
в кого се влюбих и сега не зная,
сега ми е спокойно на душата,
но вече знам кога и как настъпва края.
И вече уж не прибързвам да се влюбвам,
срахът от каменното ѝ сърце е още топъл в мен,
обичам те, но знай и как разлюбвам,
веднъж ранен ли е човек в сърцето от любов...
той просто сам умира в своя... плен.
...............................................................................
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калоян Тодоров Всички права запазени
