KRONOS.1 (Борислав тодоров)
117 500
19.03.2017 г., 17:36 ч.

Разбита Душа 

  Поезия
299 1 7

Обичах, мразех и раздирах

ежеминутно своята душа

и плаках, страдах и умирах

без даже и една нейна сълза.

 

А после беше Огън във главата,

в кого се влюбих и сега не зная,

сега ми е спокойно на душата,

но вече знам кога и как настъпва края.

 

 

И вече уж не прибързвам да се влюбвам,

срахът от каменното ѝ сърце е още топъл в мен,

обичам те, но знай и как разлюбвам,

веднъж ранен ли е човек в сърцето от любов...

той просто сам умира в своя... плен.

 

...............................................................................

© Борислав тодоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесах!
  • Хареса ми стиха ти, Борислав!
  • Харесах, както винаги! "сега ми е спокойно на душата, но вече знам кога и как настъпва края." Споделям.
  • Ти си едно прекрасно младо момиче, което все повече ще се усъвършенства във всичко - уверен съм в това Виолета.
  • И стиха, та дори и коментара ти, нямам думи.
    Бъди такъв, какъвто си винаги.
  • Този стих ми е отпреди почти две години Ивелина. Ако човек не може да обича някого, то той не си струва и да живее в самота и забвение.Да живееш ден за ден само и единствено с мисълта да преживяваш, богатееш или да правиш нещо незначително е присъщо по скоро на животните. При хората не е нужно всеки да е известен или богат, за да се чувства щастлив, при Човеците е достатъчно поне да обичаш някого, а истински щастлив е онзи, чиято любов е споделена. Няма друга награда по-висока от честта, да си обичан от любимия човек.
  • изгубил вярата в Любовта, често човек я подминава щом я срещне отново. Не бива обаче, срещнеш ли я-подай и ръка, повярвай!!!
Предложения
: ??:??