Разбита илюзия
РАЗБИТА ИЛЮЗИЯ
Ти смееш се, за миг забравяш.
В безпаметност минават дните ти.
Ала не „щастие" чета в очите,
а от тъга съзирам там следи.
Но мислиш ли, че той ще страда?
Вярваш ли, че го боли?!
Смяташ ли, че заслужава,
за него да бленуваш ти?
Защо със спомените си живееш
и в тях така вглъбена си?
Сякаш дори, и не опитваш
с обстоятелствата да се примириш.
Защо в теб вината търсиш?
Разбери, измъчваш се така!
Престани към миналото да се връщаш -
Проумей, че вече си сама!
Късно е за равносметки.
Знам, ужасно е, нали?
Но приеми, че не любов, а просто флирт бе...
И назад мостове не търси!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Всички права запазени
