Разбор на мълчанието
РАЗБОР НА МЪЛЧАНИЕТО
Все някога градът ще се стопи
зад купища боклуци и миражи,
зад бухналите в жегата липи,
в жигосани от залеза паважи.
Ще кротнат автобуси и коли,
в метрото опустелите вагони
ще отгърмят и дълго ще вали
дъждът, успял тълпите да прогони.
Умора и досада, мръсен прах,
ще лепнат върху тънките корнизи,
Влудени от първичния си грях,
ще снемем овехтелите си ризи.
И голи, както Бог ни сътвори,
безсилни на страстта да се опълчим,
ще бъдем стон и пламък – до зори!
и жадно ще се любим – като вълци.
А сутрин рано синият покой
разпръсне ли се в облачни парцали
след дрезгавия и протяжен вой,
да знаете – че много сме мълчали.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
