Разбулици
Вихрушката от страсти ме прекърши.
Очите си от сухите сълзи ще бърша.
Ще бъда скитникът живеещ след изгнание
и просякът - неволен символ на страданието.
Загърбил всяко същество човешко,
разбирам най-голямата си грешка. -
Да търся прилика с отливката на този земен свят.
Далечен съм - неземното ме прави най-богат!
И чуждата вселена е единствената моя плът.
Към нея ме извежда тесен, непотърсен път.
С кръвта си пиша своята поема
от бъдещето тъмно преродена!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
