vega666 (Младен Мисана) vega666 (Младен Мисана)
147 1.8K
Jul 13, 2025, 7:32 PM

Разбулици

  Poetry
323 12 10

Вихрушката от страсти ме прекърши.
Очите си от сухите сълзи ще бърша.
Ще бъда скитникът живеещ след изгнание
и просякът - неволен символ на страданието.
Загърбил всяко същество човешко,
разбирам най-голямата си грешка. -
Да търся прилика с отливката на този земен свят.
Далечен съм - неземното ме прави най-богат!
И чуждата вселена е единствената моя плът.
Към нея ме извежда тесен, непотърсен път.
С кръвта си пиша своята поема
от бъдещето тъмно преродена!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • aap (Ангел)
    aap (Ангел)
    Какво може да добави,читателя освен едно голямо ,Благодаря че мога да се докосна до поезията ти,Приятелю!Младене!!!
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Благодаря за чудесните коментари, за Любими и за високите ви оценки. Трогнат съм!
    Приемете поздрав от мен и дано да ви хареса

    https://www.youtube.com/watch?v=6b3cG1BrlTk
  • Kors (Vaska)
    Kors (Vaska)
    Както винаги стих от друго измерение! Бъди здрав!
  • Елка (Елка Тодорова)
    Елка (Елка Тодорова)
    Неспокоен, търсещ скитник в този свят, но не от този свят! Прекрасен стих!
  • dorageorg (Дора Пежгорска)
    dorageorg (Дора Пежгорска)
    Страстите са жестоки, наистина ... И не рядко - погубващи ни ... Но, такава е твоята вечно търсеща поетична натура, Младен - "И чуждата вселена е единствената моя плът. Към нея ме извежда тесен, непотърсен път." Чудесен стих! Поздравявам те!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0