Разбъркани спомени
Разбъркани спомени
Жега, слънце, въздухът трепти...
Вятър разпилява косите ми-
от отминали безвъзвратно дни
спомени и чувства разбърква .
Сърцето тупти ускорено...
Любов, жарава от чувства,
живота спокоен преобръща,
стремежи и смисъл му дава.
Нежност и ласки...
Проникващи отвъд очи,
без думи, казващи любовни слова.
Споделяне и взаимност…
А после студ, лед и болка,
изпълнили дните ми сиви,
разкъсват душата изтерзана,
жадуваща за мъжкото рамо.
Разочарование, сълзи…
И после, отново животът започва -
един миг, един поглед
и трепет внезапно дошъл…
Е.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емилия Борисова Всички права запазени
